Къщата на Ная.

Къщата отпред:


Спалня:


Спалня 2:


Детска стая:


Кухня:


Трапезария:


Всекидневна:


Баня:

Седях в хола, гледах телевизия и си се кефех на договора. Мислех си как може да съм такава късметлийка! Имах големи амбиции и бях сигурна, че някой ден ще постигна нещо голямо .. На вратата се звънна и изтичах да отворя!

Когато отворих видях едно момиче .. не я познавах .. Но изглеждаше богата. Високи токчета, модни дрешки .. Исках да се запозная с нея!
-Здравей! Приятно ми е! Аз съм Ная. Влез ..

Поканих я да влезе, а токчетата й тракаха по пода .. не исках да събуди малкия .. но какво можех да направя.

Седнахме на дивана .. изглеждаше ми пряма и нямах търпение да разбера повече за нея, но преди да кажа нещо тя изстреля първия въпрос .. попита ме защо съм й била толкова позната.
-Амии .. хъх .. не знам. Участвала съм в няколко малки реклами .. иии освен, ако не си от Тексас - няма откъде другаде.
усмихнах й се приятелски, а когато седна на дивана седна върху мечето на Джоузеф и ме попита дали има дете в къщата .. не обичах да ми задават такива въпроси .. Миналото ми не беше много розово и бившият ми най-добръ приятел го направи още по-сиво .. но тряваше да отговоря нещо:
-Ъъ .. да. Имам син на 5 годинки.

Стори ми се нервна .. сякаш не харесваше децата .. имах някакво предчувствие. Усмихнах й се сякаш не съм забелязала.
-Амии .. и аз съм нова .. дойдох преди няколко дена и ..
Разговора ни беше прекъснат от Джоузеф .. Сигурно беше чул токовете й.
-Мамо ..
Говореше сънливо .. нали досега беше спал.
-Да, Джо?
-Кой е това?
Сали ми изглеждаше приятна .. исках да я запозная с Джоусеф, за да видя наистина какво мисли за децата и дали наистина можем да сме приятелки.

Джо сякаш се радваше да се запознае с накой нов. Нямаше много деца, които да искат да си играят с него ..
-Аз съм Джоузеф
Толкова сладко се усмихна .. за жалост ми напомняше на някого .. някого, когото исках да забравя!
-Хей, Джо! Хайде, качвай се горе да си починеш .. ако искаш си пусни телевизия ..
-Добре .. о не ми се спи ..
-Гледай телевизия .. аз искам да си поговоря със Сали.
Сигурна съм, че изглеждах супер идиотски като се има впредвид, че от няколко дена насам мислех само и единствено за най-ужасния ден в живота ми .. Сигурно и Сали го е забелязала ..

Изгледах я озадъчено .. Забавно ??
-Ъмм .. Забавно? В кое?
Знам, че Джо беше сладък - нали баща му беше такъв! Въпреки, че ми беше най-добър приятел тайно си го харесвах, нооо .. това не му даваше право да ми причинява това, което ми причини! Поне сега е мъртъв .. или поне всички така мислят.
-Да, сладък е! Много го обичам! Но .. се тревожа, че ням приятели ..
Изгледах я и казах:
-По това, което виждам - май не харесваш много децата?

-Няма за какво да те мразя.
Усмихнах й се приятелски. Не знам защо и по каква причина, но страшно много исках да съм приятелка с тов момиче ..
-Когато разбрах, че ще имам Джоузеф и аз не бях въудушевена .. но като се роди го заобичах ..
Ах .. пак се сетих! Най-лошият ми спомен започваше да изплува .. сякаш .. имах предчувствие, че човека, когото мразех всъщност не е мъртъв .. може би, защото ЗНАЕХ, че всъщност не е мъртъв
-Едва ли ти се слуша историята ми ..
Усмихнах се.

Като по чудо шегите на тази мацка ме разсеяха .. засмях се много яко!
-Хах .. разбирам те! Нооо .. още не знам какво е да го правиш за удоволствие .. Виж, ще ти кажа, защото ми изгледаш свястна! Но моооооля те, мооооооля те - обещай да не казваш за това! Ще ми съсипе кариерата!
Изгледах я .. и започнах историята:
-Когатоо .. бях на 13 се запознах с едно момче, по което страшно си паднах и много го харесвах, ноо .. станахме само най-добри приятели, защото той каза, че не ме харесва и .. приятелството ни се развиваше страхотно - споделях му всичко, смеехме се заедно, но аз още го харесвах .. един ден решихме да се разходим из гората .. ии .. той ме изнасили .. Джоузеф е резултатът.

П.П. Е, кажи - нямам ли страхотно въображение! ::

Джаксън: Уау!

Качихме се в джипа й. Беше невероятен! Едва ли някога щях да успея да си купя такъв, но надеждата умира последна! Напътсвах я накъде да кара и когато пристигнахме се настанхме във всекидневната. Предложих й кафе, защото имахме много за разказване. Изслушах историята й със голям интерес, въпреки, че съм сигурна, че реално не й било много интересно да се мести така.
-О .. това е гадно. Отвротително е "да им омръзне" .. поне те е осиновила жена, която се е грижела за теб!
Усмихнах й се и реших да й разкажа за баща ни .. моята история едва ли щеше да й бъде интересна, имайки се впредвид всичките неща, които ми се бяха случили, но рано или късно тя щеше да разбере, че имам син.
-Баща ни .. беше невероятен човек! Подкрепяше ме във всичко и винаги ме защитаваше. Каза ми за теб преди да умре .. каза, че е било одавна и много пъти се е опитвал да те намери, но майка ти е избягала ..

Докато й разказвах я гледах с огромен интерес. Вниманието й беше насочено към снимките ми .. Сигурно търсеше татко, но аз нямах много негови снимки, за което съжалявах след смъртта му ..
-Много съжалявам! Ноо .. той постоянно пътуваше .. казваше, че е по работа, но съм сигурна, че те е търсил.
В този момент чух Джо да слиза по стълбите .. дойде при мен и ме прегърна, а аз видях объркания поглед на Ники.
-Ники, това е синът ми, Джоузеф .. после ще ти разкажа, ако искаш.
-Мамо .. кой е това?
-О, миличък, това е Ники .. тяя .. тя ще живее тук, защото е нова като нас в града, но си няма дом.

Усмихнах се, а тя ми каза, че сме красиви заедно ..
-Благодаря, Ники! Хей, Джоузеф, защо не се качиш горе .. ще дойда по-късно при теб!
Имах й доверие - все пак ми беше сестра! Исках да й споделя всичко .. Въпреки болезнените спомени се надявах да намеря някого, който да не ме съжелява след като му разкажа историята си.
-Амии .. историята е доста .. гадна! Но ако искаш мога да ти кажа ..
Усмихнах се и се облегнах на дивана, пиейки кафето си.