Къщата на Ная.

Изгледах я! Прегърнахме се и й казах:
-Ти си ми сестра, може да е болезнено, но ще ти кжа всичко!
Очите ми се насълзиха .. и започнах разказа си.
-Бях на 1, когато се запознах с едно момче .. станахме най-добри приятели, въпреки, че аз много го харесвах. Приятелството ни вървеше стархотно - споделяхме си всичко .. Бяхме най-добри приятели докато един ден, когато бях на 15 не ме заведе в една гора .. и ме изнасили .. Джоузеф е негов син.
Погледнах я с насълзени очи .. не обичах да си спомням това преживяване, но тя ми беше сестра, а и рано или късно щеше да разбере ..
-Да, красива е! За жалост прилича много на баща си ..

Радвах се, че я намерих! Сега имаше човек, на когото не се страхувах да споделя всичко!
-Благодаря.. Благодаря за подкрепата, но .. баща му .. Ужасен човек е! Инсценира смъртта си, за да не се грижиза нас със Джо, а сега само аз знам, че всъщност е жив .. постоянно ми се обажда и вече не знам какво да правя .. Пълен психически тормоз!
Не можах да повярвам, че тя не може да има деца! Сигурно е било ужасно, когато е разбрала ..
-Оо .. господи! Защо? Какво е станало?

Изслушах историята й и се натъжих .. Стана ми гадно, защото всеки ден трябваше да гледа Джо и да си спомня за това, че не може да има деца. Отидох до нея и я прегърнах силно:
-Миличката! Много съжалявам! Но винаги можеш да си осиновиш!
Когато чух предложението й да кажа на полицията й казах:
-И какво да им кажа? Че човекът, който се твърди, че е загинал при самолетна катастрофа всъщност е жив и ме тормози по телефона? Кой ще ми повярва - аз съм единствената, която знае ..