Нед Сеп 11, 2011 5:18 pm by 
Име
Клеър Бенингтън
Години
22 (дата на раждане - 20 юни 1989)
Професия
Актриса
Квартал
San Pedro
Описание
Клеър притежава много необичайно, нежно излъчване. Представителка е на средния ръст, тялото й е елегантно и слабо и тя го поддържа такова без много усилия. Кожата й е бледа и освен болезнения слънчев загар след повече часове на плажа, няма наличие на никакви проблеми. Има издължено лице с меки черти и добре оформени скули, които често се открояват от естествена руменина. Устните й са тънки и симетрични, а оформени в усмивка носят на лицето й закачливи трапчинки. Очите й са наситено сини, сякаш частица от океана се съхранява в тях, а веждите – естествено пречупени ги подчертават идеално. Косата й достига до средата на гърба, начупена в красиви форми в различни руси нюанси. Клеър обича да се глези в салоните за красота, но рядко си го позволява, за да не се превърне в пленница на външния си вид. Въпреки това, ежедневно се гримира, според случая. Обича да се облича добре, за това гардеробът й винаги е зареден с дрехи в различни цветове и стилове, с които тя обича да експериментира.
Характер
Клеър е доста своенравна или както родителите й често казват, „тя прилича на себе си”. Упорита е и винаги получава това, което й е нужно. Не зачита чуждото мнение просто така. За целта трябва да е сигурна, че другата страна знае за какво говори и все пак действа както сама намери за добре. Не харесва лицемерието, но повече ненавижда хората, които го използват. Вярва, че някои неща наистина трябва да останат премълчани, но всичко си има граница. Предпазлива е с това, което казва, защото знае колко голяма може да е силата на думите. Не обича плановете, предпочита да действа спонтанно. Тази нейна черта, заедно с любовта й към адреналина и липсата на чувство за самосъхранение я навличат в неприятности от години. Обича да се смее и често го прави със и без причина. Търси разнообразие във всичко, а монотонните хора я отегчават. Поради тази причина често връзките й приключват в рамките на месец.
История
В края на юни, 1989-та, на последния етаж на старата болница в Ню Йорк, едно момиче са ражда. Проплаква силно, почти настоятелно, но никой на успява да я чуе, заради полицейските сирени, обградили сградата. Баща й има само миг да зърне очите й, досущ като неговите, преди да усети смъртоносния поглед на оръжия, насочени към него и грубия допир на стената, докато белезниците се вкопчват в китките му. „Така става с убийците”, шепне някой в ухото му. Майка й така и не успява да докосне нежната й кожа, погубена от родилните мъки.
А историята на Клеър продължава, макар и по един неправилен начин. Докато другите деца прекарват най-ранните си години сред изобилие от внимание, тя остава под грижите на скучни хора без изражения, в костюми от депресиращи цветове. През детството си, най-сетне бива приютявана в дом на родители, които костюмираните наричат „приемни”. Другата дума за фалшиви, поне според представите на седем годишната Клер. Фалшиви или не, те успяват да върнат невинното детското сияние в очите на момичето и да му предложат истински дом с топла храна по празниците и целувка за лека нощ.
В гимназията Клеър изживява почти всичко, което онези години предлагат. Първото влюбване, перфектния резултат на теста, тежките сутрини след купоните, когато родителите на някой отсъстват, провал на теста. В онези години, обаче, докато останалите се грижат за бъдещето си, тя започва да се интересува от миналото си. Научава за биологичните си родители, за хората, които са наранили или убили, за това, което им се е случило. Макар да остава някак разочарована, тя се чувства длъжна поне да поговори с баща си, макар и зад предпазното стъкло в стаята за свиждане.
И до днес Клеър не знае дали иска да забрави всичко, което Чарлс Бенингтън й бе казал или иска да го запази в съзнанието си завинаги. Знае само, че едва ли ще забрави лекотата в гласа му, когато преди времето им да изтече, той каза„Знаеш ли, исках да стана актьор. Защо не го направиш за мен?”, а тя му обеща, сякаш беше нещо естествено, като да му донесе кафе.
Когато завършва, Клеър не записва колеж, а заминава за Лос Анджелис, за да си изясни какво ще прави с живота си. Именно там започва кариерата й на актриса. Всичко започва като флирт с непознат, който се представя за телевизионен продуцент. Тя решава да „се хване” на лъжата му, като от своя страна се представя за актриса. В последствие разбира, че той не е истинската й любов, но пък наистина е продуцент и й дава по една малка роля в няколко филма.
Допълнителна информация
Наскоро е приютила тримесечно коте(Уискас; на галено – Уиски, Каси, като първото е по-често използвано), което е намерила близо до къщата си. Подозира, че животното има психични отклонения.
Има татуировка, която е правена от близка нейна приятелка
Пуши и пие
Може да свири на китара, но никога не се е старала да се развива в тази посока
Снимка
Клеър (Лик - Teresa Palmer)
Клеър Бенингтън
Години
22 (дата на раждане - 20 юни 1989)
Професия
Актриса
Квартал
San Pedro
Описание
Клеър притежава много необичайно, нежно излъчване. Представителка е на средния ръст, тялото й е елегантно и слабо и тя го поддържа такова без много усилия. Кожата й е бледа и освен болезнения слънчев загар след повече часове на плажа, няма наличие на никакви проблеми. Има издължено лице с меки черти и добре оформени скули, които често се открояват от естествена руменина. Устните й са тънки и симетрични, а оформени в усмивка носят на лицето й закачливи трапчинки. Очите й са наситено сини, сякаш частица от океана се съхранява в тях, а веждите – естествено пречупени ги подчертават идеално. Косата й достига до средата на гърба, начупена в красиви форми в различни руси нюанси. Клеър обича да се глези в салоните за красота, но рядко си го позволява, за да не се превърне в пленница на външния си вид. Въпреки това, ежедневно се гримира, според случая. Обича да се облича добре, за това гардеробът й винаги е зареден с дрехи в различни цветове и стилове, с които тя обича да експериментира.
Характер
Клеър е доста своенравна или както родителите й често казват, „тя прилича на себе си”. Упорита е и винаги получава това, което й е нужно. Не зачита чуждото мнение просто така. За целта трябва да е сигурна, че другата страна знае за какво говори и все пак действа както сама намери за добре. Не харесва лицемерието, но повече ненавижда хората, които го използват. Вярва, че някои неща наистина трябва да останат премълчани, но всичко си има граница. Предпазлива е с това, което казва, защото знае колко голяма може да е силата на думите. Не обича плановете, предпочита да действа спонтанно. Тази нейна черта, заедно с любовта й към адреналина и липсата на чувство за самосъхранение я навличат в неприятности от години. Обича да се смее и често го прави със и без причина. Търси разнообразие във всичко, а монотонните хора я отегчават. Поради тази причина често връзките й приключват в рамките на месец.
История
В края на юни, 1989-та, на последния етаж на старата болница в Ню Йорк, едно момиче са ражда. Проплаква силно, почти настоятелно, но никой на успява да я чуе, заради полицейските сирени, обградили сградата. Баща й има само миг да зърне очите й, досущ като неговите, преди да усети смъртоносния поглед на оръжия, насочени към него и грубия допир на стената, докато белезниците се вкопчват в китките му. „Така става с убийците”, шепне някой в ухото му. Майка й така и не успява да докосне нежната й кожа, погубена от родилните мъки.
А историята на Клеър продължава, макар и по един неправилен начин. Докато другите деца прекарват най-ранните си години сред изобилие от внимание, тя остава под грижите на скучни хора без изражения, в костюми от депресиращи цветове. През детството си, най-сетне бива приютявана в дом на родители, които костюмираните наричат „приемни”. Другата дума за фалшиви, поне според представите на седем годишната Клер. Фалшиви или не, те успяват да върнат невинното детското сияние в очите на момичето и да му предложат истински дом с топла храна по празниците и целувка за лека нощ.
В гимназията Клеър изживява почти всичко, което онези години предлагат. Първото влюбване, перфектния резултат на теста, тежките сутрини след купоните, когато родителите на някой отсъстват, провал на теста. В онези години, обаче, докато останалите се грижат за бъдещето си, тя започва да се интересува от миналото си. Научава за биологичните си родители, за хората, които са наранили или убили, за това, което им се е случило. Макар да остава някак разочарована, тя се чувства длъжна поне да поговори с баща си, макар и зад предпазното стъкло в стаята за свиждане.
И до днес Клеър не знае дали иска да забрави всичко, което Чарлс Бенингтън й бе казал или иска да го запази в съзнанието си завинаги. Знае само, че едва ли ще забрави лекотата в гласа му, когато преди времето им да изтече, той каза„Знаеш ли, исках да стана актьор. Защо не го направиш за мен?”, а тя му обеща, сякаш беше нещо естествено, като да му донесе кафе.
Когато завършва, Клеър не записва колеж, а заминава за Лос Анджелис, за да си изясни какво ще прави с живота си. Именно там започва кариерата й на актриса. Всичко започва като флирт с непознат, който се представя за телевизионен продуцент. Тя решава да „се хване” на лъжата му, като от своя страна се представя за актриса. В последствие разбира, че той не е истинската й любов, но пък наистина е продуцент и й дава по една малка роля в няколко филма.
Допълнителна информация
Наскоро е приютила тримесечно коте(Уискас; на галено – Уиски, Каси, като първото е по-често използвано), което е намерила близо до къщата си. Подозира, че животното има психични отклонения.
Има татуировка, която е правена от близка нейна приятелка
Пуши и пие
Може да свири на китара, но никога не се е старала да се развива в тази посока
Снимка
Клеър (Лик - Teresa Palmer)
