- Господин Фрей, какво мислите за синът си? - крещяха едно и също журналистите.
Алекзандър Фрей беше шеф на верига модни списания. Синът му беше дебела свиня, грозен. И най-важното, дебел. Засрамваше го отвсякъде. Особено когато се показа в интернет и го оплю, ядяйки чипс и плюейки върху негова снимка. Идеше му да убие синът си.
- Мисля, че той е дебела свиня, и не заслужава да бъде Фрей.
Макс стоеше в тях и четеше коментарите на клипа който беше пуснал. Тъпчеше се и псуваше баща си, на въпросното видео. Докато четеше коментарите усилено плюскаше чипс. Изобщо не му пукаше какво мисли баща му.
- Господин Фрей, какво мислите за синът си?
- Мисля, че той е дебела свиня, и не заслужава да бъде Фрей.
Макс остана потресен. Собствения му баща го нарече 'дебела свиня'. Спря телевизора. Метна вазата от масичката върху екрана на телевизора.
- МРАЗЯ ТЕ АЛЕКЗАНДЪР ФРЕЙ! - момчето изкрещя, ужасно ядосано и отиде в кухнята. Изпотроши всичко. Буквално. След това се разрева и отиде в хола. Беше взел един нож от кухнята. Наръга целия диван. Нямаше да има последствия. Никакви. Майка му избяга при някакъв си, а баща му и брат му не се интересуваха от него. По големия му брат, даже живееше другаде. Имаше само баба си по майчина линия.
Трябваше да направи нещо. Отиде в стаята си и си приготви всичко! Баща му щеше да се върне след 5 часа затова имаше много време. След като опразни цялата стая се обади на баба ми.
- Бабо, здравей.
- Макс, момчето ми! Как си скъпи?
- Добре съм... Да. Бабо, може ли да ти дойда на гости за... доста време.
- Какво е станало?
- Ще ти обясня като дойда. Чао.
- Чакам те!
Момчето метна телефона. Слезе в коридори и изпочупи още малко неща. Хвърли любимите обувки на баща му в боклука, като преди това се изплю в тях.
Да, беше си чист кучи син. И определно щеше да се развие в тази посока.
Довиждане 'тате'. Очаквай ме след три години.
На следващия ден в Ню Йорк.
- Бабо Клеър! - изкрещя момчето и прегърна баба си. Усети мирисът на парфюмът й и се почуства в безопастност.
- Кажи ми какво стана? - попита го Клеър.
Макс и разказа всичко за баща му и тя остана потресена.
- Какъв човек! Ей сега ще му се обадя и ще види той.
- Недей! Аз ще му отмъстя. Виж, бабо... Аз... Ще отслабна и ще се оперирам. Изцяло. Всичко ще бъде променено.
- О, не можеш. Нямаш пари. Но ти си си хубав и така...
- Имам парите. Моля те, знам какво правя... Затова искам да остана 6 години тук.
- Но ти си само на 12! Как ще прекараш цялото си юношество в бинтове?
- Няма да е цялото. Само 3 години ще отнемат, а след това ще почина.
- О, Макси. Такъв труден характер си! - баба му се засмя и го прегърна.
Седмицата на модата, Лос Анджелис. След 6 години.
Макс летеше към ЛА и мислеше за хубавия си план. Беше станал пълен кучи син и беше готов да умете дори баща си. Щеше да съсипе ревюто на неговото списание и ВОАЛА. Щееше да участва в него. Мъжката част, никой незнаеше, че е той. Затова му трябваха още три години, за да спечели доверие като модел. Е, беше нает.
- И сега... Господин Фрей, редактор на Glam и дизайнера на моделите Кристина Грими!
- Благодаря. Искам да благодаря на...
Макс се доближи и взе микрофона на баща си.
- Може ли да кажа нещо?
- Какво по дяволите?
- Алекзандър Фрей е един кучи син, който уби детето си. Знаехте ли? Е, сега вече знаете! Здравей отново Лос Анджелис. Здравей и на теб татко.
- Макс?
- От плът и кръв.